Осемте братя

Кои са те?

Всъщност „Осем братя по един покрив“ се отнасят за една и съща личност. Странно, нали?

„Под един покрив“ означава, че те всички живеят в една и съща къща. Можеш ли да отгатнеш коя е тази къща?

Но да, това е тялото ти!

„Братята“ (можехме да ги наречем и „сестри“!) са различни части, които наричаме съзнания. Тези осем съзнания работят по начин, който дори не подозираш.

А всички тези съзнания заедно образуват онова, което наричаме „ум“. Всеки от нас се нуждае от тези осем съзнания, за да живее нормално. Следователно умът е съставен от осем части - осем братя. Осемте съзнания работят винаги в унисон, като един опитен танцов състав, чиито членове изпълняват различни задачи.

Първите пет братя, които въртят търговия пред къщата са съзнанието на очите, съзнанието на ушите, съзнанието на носа, съзнанието на езика и съзнанието на тялото. Това са нашите пет сетива: зрението, слухът, обонянието, вкусът и осезанието, които взаимодействат със света около нас като работливи пчелички и ни доставят непрестанно информация оттам, поне докато сме будни.

Онзи, който разбира и анализира цялата информация, идваща от петте братя, е шестият брат - мисловното съзнание. Той наблюдава отблизо, преценява и разглежда всичко, което правят петте братя, като един взискателен началник или опитен търговец. Ние си мислим, че това е нашият ум.

Ден след ден, мисловното съзнание ни казва, че то е нашето истинско, върховно аз. Но ако то наистина командва всичко, защо е подложено на страданието на раждането, болестта, остаряването и смъртта отново и отново, докато живеем живот след живот? Не би ли трябвало да е способно да сложи край на всичко това и да се освободи от всички трудности и неудобства? То обаче не може да го направи.

Мисловното съзнание е непостоянно, то може да обича и да мрази едно и също нещо само с няколко секунди разлика. На него лесно му доскучава и обича да си търси неща за забавление. Мисловното съзнание изчезва, когато спим, без да сънуваме, и очевидно не е вечно и безсмъртно.

Някои хора казват, че мисловното съзнание ще ни последва в следващите ни животи. Те го бъркат с истинското аз и искат да вярват, че това „аз, което познава само себе си“ ще го има вечно, но това не е така.

Последните двама братя управляват нещата иззад завесата и ние изобщо не си даваме сметка за тях.

Първият е седмият брат и е наречен „манас“ или „седмото съзнание“. Той е бърз и с отлични реакции. Като един компетентен иконом той се занимава с всичко в къщата и взима решения всеки път, когато това се налага, като в същото време остава невидим.

Другият от невидимите братя, осмият брат, е наречен същността на Буда. Официалното му име е „татхагатагарбха“. (Опитай да произнесеш това!) Понякога го наричат също „осмото съзнание“ или „основното съзнание“. Осмият брат изглежда бавен и сякаш не реагира, но важността му е изключителна. Ще кажем повече за него след малко.

Ден след ден манас - седмият брат - решава кога да затвори магазина и казва на първите шест братя да затворят всички врати и да спрат да приемат гости, за да можем да заспим. Но нито той, нито осмият брат, си почиват щом заспим. Всъщност те никога не спират - НИКОГА.

Тъй като е буден през цялото време, манас взима крайното решение за всяко нещо, което правим. Например, когато някой спи дълбоко, и неговият манас усети голяма промяна в окръжаващата среда, то последният веднага буди шестия брат - мисловното съзнание - за да разбере какво става.

Манас също си мисли, че е истинското аз.

И все пак, единственият измежду осемте братя, който живее вечно и не е докоснат от остаряването, смъртта или каквото и да е страдание, е осмият брат, същността на Буда (татхагатагарбха). Подобно на въздуха, който дишаме, същността на Буда няма форма и е невидима, но въпреки това тя е сърцевината на съществуването ни.

Въпреки че манас не е истинското аз, той прави нещо много важно. Когато тялото, в което се намира, не може повече да се използва, той решава да отиде в друго тяло. Тъй като манас вярва, че същността на Буда е част от самия него, той я тегли след себе си през различни животи и в различни тела.

Манас тегли след себе си същността на Буда през безброй прераждания, а първите пет братя - мисловното съзнание и сетивата - са неспособни д а г и п о с л ед ват. К а к то з н а е м всички, починалият няма усещания и възприятия, което означава, че мисловното ни съзнание, шестият брат, спира при смъртта и не влиза в следващия ни живот.

Докато сме живи, същността на Буда записва всичко, което правим във всеки живот, както черната кутия на един самолет записва всички разговори. Като прилага закона на причинно-следствените връзки - закона на карма - към нашето поведение, същността на Буда позволява създаването на ново тяло на животно, човек, небесно създание или каквото и да е друго, което сме заслужили в зависимост от делата ни в предишните ни животи.

Естествено, „записите“, които съдържа същността на Буда на всеки човек, са уникални и лични за него, тъй като няма дори двама души, които да са извършили точно едни и същи дела или да са преживели точно едни и същи неща. Спомни си, че дори физически идентичните близнаци имат различни характери.

Ето защо някои хора имат специални таланти, които понякога демонстрират от най-ранна възраст.

На десет години прочутият китайски поет Ли Бай вече пишел много красиви стихове. Великият европейски композитор Бетовен изнасял концерти в Кьолн, Германия, когато бил на не повече от осем години.

Те са показали такива способности, защото семената на техните таланти са били складирани в същностите им на Буда през предишните им животи и са се проявили през този живот. Това са примери за много хубави неща, донесени от предишни животи.

Не само всички чувстващи същества - х о р а т а , ж и в о т н и т е , п т и ц и т е , насекомите... - са създадени от собствените си същности на Буда, но и материалните обекти - галактиките, планетите, планините и реките - са породени от колективната работа на същностите на Буда на всички чувстващи същества, които споделят обща карма. Същността на Буда е найневероятният вълшебник на света, но тя е невидима. Тя е нашето истинско аз.

Същността на Буда не се променя от кармичните записи. Като една чаша, която може да съдържа различни напитки, тази същност винаги се запазва една и съща живот след живот независимо от нейното съдържание.

Буда познава абсолютно всичко, записано в неговата същност, натрупал е огромни заслуги и добродетели и притежава способността да използва всички функции, които същността на Буда може да предложи. Но след като същността на Буда няма форма, как да я намерим?

Всъщност нашите очи не могат да виждат микроорганизмите, които са много малки или пък галактиките, които са много отдалечени. Ние се нуждаем от микроскопи и телескопи. По същия начин, за да „видим“ същността на Буда, ни е нужен специален инструмент: „окото на мъдростта“.

Как можем да отворим и използваме това око? Във всекидневния ни живот трябва да се отнасяме към другите с любезност и уважение, да развиваме нашата толерантност и състрадание, да уважаваме трите съкровища и да вярваме в учението на Буда. Ако си способен постоянно да правиш това, твоето око на мъдростта скоро ще се събуди. Като следваш упорито учението на Буда, твоето ок о на мъдростта ще се отвори веднага щом се съберат всички условия и ще си способен да „видиш“ същността на Буда, невидимия вълшебник в теб.

Можеш да се запиташ защо е нужно да видиш невидимия вълшебник? Не е ли достатъчно да си добро дете?

Да си добро дете, разбира се, е прекрасно. Но дори едно добро дете има всякакви записи от предишните си животи, складирани в същността му на Буда, които водят до безкраен цикъл от раждане, живот и смърт в зависимост от личната карма. Представи си, че си заклещен в едно виенско колело извън контрол, което не може да бъде спряно и което те прекарва през всякакви неща. Може да се окаже лесно да си добродетелен през един живот, но дали е възможно да правим онова, което е правилно, през милиарди животи и при най-различни обстоятелства? Достатъчен е един лош приятел или една грешка и ще трябва да живееш с болезнените последици от деянието си за много, много дълго време. В този случай дали ще е лесно да си добро дете?

Това, което бута безспир въпросното виенско колело и го привежда в непрекъснато движение е погрешното вярване на мисловното съзнание и на манас, че те са истинското вечно аз. Те си мислят, че да си добър човек е достатъчно, за да спре могъщата кармична сила, която е двигателят на виенското колело. Но трябва да се потърси същността на Буда, защото тя е единственият ум, който е вечен и неизменен. Изучавайки истинското учение на Буда, ние можем да променим кармичните семена, складирани в същността на Буда, като поправяме и пречистваме нашия манас от въздействията на лошите неща, които сме вършили. Като променяме добрите и лошите кармични семена в „черната кутия“ на същността на Буда със силата на нашата практика и чисти мисли, виенското колело ще започне да работи както трябва и ще бъде под наш контрол. Щом постигнем това, ще можем да напредваме към това да станем буди.

Всеки от нас има потенциала да стане буда. По-точно всяко чувстващо същество може да стане буда. Ние сме равни по отношение на шанса ни да постигнем нивото на Буда. Когато станем буди - като Буда Шакямуни, Буда Амитабха и другите - ние ще придобием всезнаеща мъдрост.

Когато станем буди ние ще можем да избираме къде и как да се преродим, така че да сме способни да учим всички и навсякъде как да се освободят от цикъла на преражданията.

Един буда е всезнаещ и следователно знае всичко за цялата вселена и за планетата, на която живеем, и също е наясно с всичко, което сме направили през безбройните си животи. Както знаем, всичко извършено от нас е записано в нашата същност на Буда, а Буда притежава необходимата мъдрост, за да получи тази информация, както ти би могъл да намериш някаква информация в твоя компютър.

За да станеш буда, трябва да трупаш заслуги и да усъвършенстваш мъдростта си и да помагаш на безброй същества по пътя към достигането на нивото на буда. Ако можеш да овладяваш учението на Буда и да научаваш всичко за осемте съзнания във всичките ти животи, ти ще си в състояние да замениш малко по малко лошите навици като алчността, егоизма, арогантността и омразата със семената на чистите дела. Ако продължаваш да овладяваш учението на Буда и да следваш благородния път на бодхисатвите, в крайна сметка ще станеш буда.

Когато станеш буда, ще можеш да облагодетелстваш безброй хора и да им помогнеш да се освободят от страданието на раждането, болестта, остаряването и смъртта. Ще можеш също да им дариш безкрайна мъдрост, която води към истинското освобождение и върховното щастие. Би ли желал да си способен да направиш това един ден?

Ако искаш наистина да станеш буда, може всеки ден да повтаряш следното пожелание:

Нека получа безкрайните заслуги и мъдрост на Буда, за да мога да помогна всички чувстващи същества да се освободят от прераждането без край. За да постигна това, обещавам искрено да изучавам учението на Буда и да науча всичко, което може да се научи за същността на Буда!